Твоите лични данни и интернет – съвети за деца и родители

Твоите лични данни и интернет – съвети за деца

Докато работиш в интернет,

1. Не давай лична информация като име, парола, адрес, домашен телефон, месторабота и служебен телефон на родителите си или училището, в което учиш.

2. Не изпращай свои снимки или снимки на твои близки, без преди това да си обсъдил решението си със своите родители.

3. Винаги преди да качиш своя снимка и/или да публикуваш своя мобилен номер, помисли добре дали искаш и ще е добре ли за теб тази информация да стане достъпна за един неограничен кръг от хора.

4. Не приемай среща с някого, с когото си се запознал в интернет, без знанието на твоите родители. Ако те одобрят срещата, нека тя да е на публично и оживено място и задължително да е в присъствие на твои близки или приятели.

5. Не отговаряй на съобщения, които са обидни, заплашващи, неприлични или те карат да се чувстваш неудобно. Информирай родителите си или друг твой близък възрастен човек за такива съобщения и за техния източник.

6. Не отваряй приложения на електронна поща, получени от непознат подател. Те могат да съдържат вирус или програма, която да увреди твоя компютър или да черпи неограничено информация от него.

7. Внимавай, когато някой ти предлага нещо безплатно или те кани да се включиш в дейност, обещаваща лесна, бърза и голяма печалба. В тези случаи, най-вероятно, ще станеш жертва на измама.

8. Бъди внимателен и наблюдателен при попълване на регистрационните форми при извършване на регистрация в интернет сайтове.

9. При регистрации винаги проверявай има ли данни на сайта относно администратора/модераторите, които го поддържат, както и възможност за обратна връзка с тях – адрес за контакт.

10. Чети „Условията за ползване” на сайта, преди да се съгласиш с тях! Там трябва да бъде предоставена информация относно необходимостта и целта на събирането на лични данни на потребителя. В случай че такава информация не е предоставена и не ти е предоставена възможност да се обърнеш към администратора/модераторите на съответния сайт или в тях се съдържа информация, която те притеснява, то тогава сигнализирай на горещите линии, като подадеш оплакване. Трябва да знаеш, че всеки администратор/модератор, който поддържа конкретен сайт, е длъжен да даде информация относно това за какво са му необходими твоите лични данни, за какво ще ги ползва, за какъв срок, какво ще се случи с тях, когато те вече няма да са му необходими за тази цел, за която си му ги предоставил (например регистрация), както и на кого и поради какви причини той ще може да ги даде.

11. Не чети и не разглеждай сайтове, които съдържат материали с вредно или незаконно съдържание. Единственото нещо, което те биха могли да ти донесат са вреди, неприятности и проблеми. Няма нищо грешно и лошо в това, че от чисто любопитство, случайно или по съвет от „приятел” в нета си достъпил сайт с вредно или незаконно съдържание. Не се притеснявай да споделиш това с родител или друг твой близък възрастен човек. Именно той ще ти даде най-добрия съвет как да постъпиш в тази ситуация.

Какво означава „сайт с вредно съдържание”?

Това са интернет страници, чието съдържание оказва или би могло да доведе да травмиращо психично въздействие или да подтикне техните ползватели към поведение, водещо до психични и/или физически травми.

Какво означава „сайт с незаконно съдържание”?

Това са интернет страници, на които е публикуван или качен материал, за който в закон е предвидена забрана и се носи съответната отговорност.

12. Използвай на максимум възможностите, които предоставя конкретният сайт за социални контакти за защита на твоя профил и информацията, която си качил на него.

13. Внимавай, когато разговаряш в чат, дискусионни форуми, социални мрежи и т.н. Помни, че хората онлайн често могат да се представят за такива, каквито не са. Важно е да знаеш, че възможността, която предоставя мрежата на теб да останеш анонимен или да се представиш за друг, се предоставя и на всички други участници в нета!

14. Нещата, които правиш в Интернет, не трябва да вредят на други хора или да противоречат на законите. Бъди вежлив и уважавай правата и достойнството на другите участници в интернет.

15. Консултирай се с родителите си, преди да свалиш или инсталираш нова програма на компютъра си. Не прави нищо, което може да увреди компютъра ти или чрез дадено действие от твоя страна да се разкрият данни за теб и семейството ти.

16. Споделяй с родителите си или с друг възрастен твой близък за начините, чрез които се забавляваш, информираш и научаваш нови неща от Интернет.

17. Бъди разумен и изобретателен при избора си на пароли. Помни: Паролите трябва да се променят периодично. Колкото по-дълго време използваш една и съща парола, толкова по-голям е рискът тя да бъде разкрита.

18. Използвай антивирусен софтуер. Обновявай го редовно и не забравяй да сканираш компютъра периодично.

19. В случай, че попаднеш на информация или други неща в Мрежата, които не ти харесват или те плашат по някакъв начин и нямаш възможност да го споделиш с родител или с друг възрастен твой близък, то тогава ти можеш да подадеш сигнал на адрес: http://web112.net/http://www.safenet.bg/ или http://www.cybercrime.bg/bg.

 

Личните данни и интернет – съвети за родители

Посъветвайте вашето дете:

· Да не дава лична информация като име, парола, адрес, домашен телефон, училището, в което учи, месторабота или служебен телефон на родителите си, както и друга лична информация за себе си, приятелите си, за вас, за братя, сестри или други роднини и близки без вашето или тяхно изрично разрешение.

· Да не приема среща с някого, с когото се е запознал чрез социалните мрежи, сайтовете за запознанства, форумите, чат програмите или по друг начин чрез интернет, без вашето знание и съгласие. Трябва да знае, че един човек може да има няколко регистрирани профила и винаги може да се представи за някой друг. За това е необходимо отделяне на специално внимание към тази категория сайтове с оглед на сигурността на детето.

· Да не отваря и да не отговаря на електронни съобщения/писма, получени от непознат подател, тъй като те могат да съдържат вирус или друга програма, която да увреди софтуера или хардуера на компютъра, както и да позволи безпрепятствен достъп до съдържащата се в него информация.

· Да не отговаря на съобщения, които са обидни, заплашващи, неприлични или го карат да се чувства неудобно и във всички тези случаи да ви информира за такива съобщения.

· Да не изпраща свои снимки или снимки на свои близки, без преди това да е обсъдил решението си с вас. Обърнете му внимание, че публикуването на негови снимки или качването на видео в социалните мрежи и сайтовете за запознанства прави достъпни тези материали за огромен кръг от хора. Включването на уеб камера в реално време при разговор с непознат в чат програмите води до същия ефект. Лесният достъп до публикувани снимки или видеоматериали може да даде възможност на хора, които искат да му навредят, да ги използват по начин, който да го злепостави.

· Да не се доверява на хора, с които се познава от и общува във виртуалния свят, да не споделя с тях свои или на близките си лични данни, които могат да бъдат от различно естество, но в своята съвкупност да доведат до идентификация на детето или на неговите родители, братя, сестри, приятели и др. Изострете му вниманието върху, това да не предоставя и да не публикува собственото си име или това на близки и приятели, адрес, данни за училището, в което учат, телефон /стационарен или мобилен/. Предоставянето или публикуването на името и адреса на дома и/или училището, в което учи, в интернет ще даде възможност на всеки, които има за цел да го открие в реалния свят, да го идентифицира и да стигне до него. Опасността, която крие предоставянето на телефонният номер, било стационарен или мобилен, може да доведе до телефонен тормоз от страна на злонамерени хора, както и да бъде използван от тях за злепоставящи действия и публикации в нета и извън него.

· Да се консултира с вас винаги преди да свали или инсталира нова програма или друг софтуер на компютъра.

· Да внимава и да се съобразява с правилото - нещата, които прави в Интернет, да не вредят на други хора или да противоречат на законите.

· Да внимава, когато създава нови познанства и провежда разговори в чата - хората онлайн често се представят за такива, каквито не са.

· Да споделя с вас начините, чрез които се забавлява, игрите, които харесва, и новите неща, които научава от Интернет.

· Да пази паролите си, да не ги споделя с никого и да ги променя периодично.

· В случай, че попадне на информация, която го плаши или го притесни по един или друг повод, да сподели това с вас или да подаде сигнал на горещата линия за безопасен интернет: http://web112.net/http://www.safenet.bg/ или http://www.cybercrime.bg/bg, чрез предвидения за тази цел паник бутон.

 

Какво може да направите, за да се погрижите за безопасността на детето в интернет

1. Поемете лична отговорност за безопасността на детето си в Интернет.

2. Наложете правила за безопасно ползване на Интернет и следете за тяхното стриктно спазване.

3. Поставете компютъра в обща стая/помещение. Поставянето на компютъра в общо помещение ще ви даде възможност да станете „страничен” и „недосаждащ” свидетел на посещаваните интернет страници от детето, както и на всички извършени от него посещения, действия, дискусии и т.н. поне за периода от време, през който сте заедно.

4. Провеждайте периодични разговори с детето за опасностите, които крие интернет, и начините, по които то може да се защити. Обяснете му колко е важно да пази личните си данни и тези на своите близки, роднини и приятели и да не ги предоставя на „онлайн приятели”, като говорите с него свободно относно злоупотребите, за които могат да бъдат използвани те.

5. Създайте потребителски профил на детето си на компютъра в къщи. Децата трябва да имат собствени акаунти на компютъра. Това е много ефикасен начин за контрол на дейностите им в интернет. И още нещо: администратор на домашния компютър трябва задължително да бъде възрастен човек. Акаунта на детето задължително трябва да бъде без или с ограничени администраторски права.

6. Инсталирайте програма за родителски контрол - програмата за родителски контрол ще ви предостави възможност да ограничете достъпа на вашето дете до сайтове с неподходящо за него съдържание, да наложите времеви рестрикции за ползване на компютъра, да блокирате ползването на определени програми и т.н.

7. Прекарвайте повече време със своите деца, като: играете на предпочитаните от тях компютърни игри или разглеждате интересните за тях интернет страници - така ще разберете за навиците им, и за тяхното поведение в мрежата, за желанията и интересите им.

8. Сърфирайте заедно в Интернет и едновременно с това ги учите на безопасно и етично поведение в мрежата.

9. Станете приятел с детето си във виртуалния свят – направете регистрация в ползваните/достъпваните от него електронни дискусионни групи, социалните мрежи, чат програми, които представляват форум за обмен на знания, информация, видеоклипчета, снимки, дискусии, създаване на нови запознанства и др. Това ще ви даде възможност да имате пряк поглед върху поведението на детето ви в мрежата.

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение

10 съвета за възпитанието от Робин Берман

Робин Берман - авторка на книгата “Hate me now, thank mе later” (how to raise your child with love and limits), има много добри идеи за възпитанието. Ето 10 от тях:

1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето

“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Освен това може и да наложи твърда забрана, да не върви "по гайдата" на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.

2. Твърдо “не”

Детето се нуждае от отчетливи граници, които ще регулират неговото поведение. Важен момент: “Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение”. Задачата на родителя е да учи и да вдъхновява, но не и да засрамва и да наказва. Родителското “не” трябва да бъде закон, тоест, да носи смисъла на еднозначно “не”, а не да звучи размито и неясно като “може би”.

3. Позволете на детето да придобива опит

Полезно е няколко пъти да паднеш, да разбиеш коляното, да загубиш, да счупиш, за да се научиш самостоятелно да преживяваш негативните емоции и разочарованието. Ако се отнасяш с детето като с ваза от бохемско стъкло, то такова и ще порасне - крехко, неприспособено към реалния живот.

4. Хвалете с мярка

Бъдете искрени в похвалата си. Хвалете само за истинските заслуги и старания. Всичко трябва да е с мярка. Деца, които като малки са били хвалени за всякаква дреболия, лесно вдигат ръце пред трудностите, не възприемат критика и са зависими от чуждото мнение.

5. Пораснете сами

Нищо не разрушава детската психика толкова, колкото емоционалната незрялост на родителите. “Станете такъв родител, за който цял живот сте мечтали - първо, за самия себе си, а после и за децата” - съветва Берман.

6. Внимавайте с речника си

През първите години на живота детето не прави разлика между реалността и измислицата. Затова всичките ви думи се възприемат като истина. Ако наричате детето непослушно, непоносимо, мързеливо и т.п., има голяма вероятност то да ви повярва и… да бъде именно такова. “Тези думи ще бъдат вградени в личността му по-рано от появата на способността му да различи, дали това е истина или лъжа”, пише Робин Берман

7. Позволете на детето да бъде дете

Не го карайте да бърза да пораства. Не го претоварвайте със занятията и кръжоците. Децата нямат време да скучаят - там се крие проблемът. “Скуката е източник на възможности. Как децата ще се научат на саморефлексия, ако нямат никакво време за поне малко усамотение?” Освен това, нито един кръжок не може да замени топлината на детско-родителското общуване!

8. Семейните традиции

Семейните вечери, съвместното гледане на филми, приготвянето на храна, пътуванията… Всичко това създава основата за базовата сигурност - онази почва, която ще подкрепя детето през целия му живот. “Детето с ясното усещане за “ние” става способен да развие в себе си отчетливо разбиране за собственото “Аз”.

9. Честност и последователност.

За да възпитаваме успешно, за да имаме истински контакт с детето, то трябва да ни има доверие. А това може да се постигне, само ако сме честни с него.

10. По-малко думи

“Стеснявайте пространството на избора (например, вместо “коя блуза си избираш?” питайте: “коя от двете блузи си избираш?”); приказвайте по-малко, ползвайте прости формулировки” - за да улесните разбирането на детето.

Съгласни ли сте със съветите?

Обществен съвет - състав

  1. Елена Людмилова Пехливанова - ПРЕДСЕДАТЕЛ
  2. Гюлшен Ниязи Хасан - ЧЛЕН
  3. Неджля Неджиб Садула - ЧЛЕН
  4. Матей Димитров Стоев - ЧЛЕН
  5. Мюзейда Шюкри Пашаллъ - ЧЛЕН

Защо родителския стил на възпитание е важен?

Четири родителски стила на поведение

"Ако прекалено натегнеш струната, тя ще се скъса.Ако я оставиш прекалено хлабава, тя няма да свири." – Сидхарта

 

Доказано е, че родителското поведение има причинно-следствена връзка с поведението на детето и формирането на определени черти в характера му.

 

Според съвременните разбирания в психологията, може да се каже, че идеалното родителско поведение включва топлота(приемане), автономия (разрешаващо поведение), родителска отговорност и последователност(в дисциплинарния подход).

Четирите родителски маниера на поведение са разработени от различните стилове родителство, които най-напред са наблюдавани през 1966 г. и 1967 г. от Д. Бомринд, клиничен психолог.Тя дефинира три основни типа на родителството: авторитарност, толерантност и авторитетност, четвъртият, незаинтересованост, е добавен по-късно, през 1983 г., от Маккоби и Мартин.

Бомринд е открила група от поведенчески характеристики при децата,  съответстващи на всеки един от родителските стилове.

 

Авторитарен стил на възпитание

 

Авторитарните родители прилагат изключителни ограничения и контрол. Наблягат върху упражняването на власт и стриктно спазване на наставленията им, осланяйки се на принудителни методи, като заплахи и физически наказания в регулиране дейността на децата си. Такива родители са по-малко грижовни към децата си, отколкото останалите.

 

В повечето случаи на българското дете не му се предоставя самостоятелност в поведението и дейността – вместо това то се оказва в ролята на изпълнител и подчинен послушник. У нас масово се възприема ценността за послушанието на детето, а последното се третира като обект на възпитанието.   

 

Толерират се пасивните добродетели – послушание и дисциплина, а много по-малко  активните – инициативност, самостоятелност, поемане на риск.

 

Редица изследвания, правени през последните десетилетия в България, показват традиции, толериращи авторитарното родителско поведение.

 

Предполага се, че авторитарният родителски стил възпитава  у детето качествата на:

  1. послушание
  2. изпълнителност
  3. липса на самостоятелност
  4. неинициативност
  5. ниска самооценка
  6. неувереност
  7. трудност при вземането на решения и лесно обезкуражаване при неуспех
  8. страх от поемане на отговорност
  9. липса на умения за сътрудничество и слаба социална компетентност
  10. стремеж за съпротивление на всеки авторитет или сляпо подчинение на авторитета. 

 

Детските мнения и желания не се взимат под внимание. Изисква се подчинение,  послушание и уважение от детето – т.е. “приспособително” поведение. Такова поведение се свързва с опита да се формира, контролира и преценява поведението на едно дете в съответствие с традиционни и абсолютни стойности и стандарти на поведение. Родителят е властен и строг. Изразните му средства са заповеди, забрани, наказания. Детето получава чувството си за значимост, като приема награди или наказания от тези, които държат властта в своите ръце.

 

Децата на авторитарните родители не са склонни към проява на социална отговорност и независимост. Те изглеждат нещастни; момчетата са агресивни, а момичетата търсят възможност да се поставят под зависимост. Авторитарният стил, особено когато е съчетан с насилствени методи за контролиране, води до морални предразсъдъци, по-ниско самоуважение и по-слабо приспособяване при постъпване в училище. Високата степен на контрол и негативният родителски стил се свързват с по-висока агресия при децата, слаби контакти с връстниците и по-ниски постижения в училище.

 

Компромисен/толерантен стил на възпитание

Толерантните родители по-малко ограничават децата си и предявяват по-малко изисквания към поведението им. Разрешават им да взимат самостоятелни решения за повечето дейности. Тук правилата не са ясни, стимулира се свободното изразяване на импулсивните желания. Може да е свързано с разглезване – всичко е позволено на детето, така родителите смятат, че му осигуряват приемаща среда, в която то само ще регулира поведението си и ще проявява творчество.

При този стил липсва какъвто и да е контрол – няма никакви ограничения, но и никакви правила или стандарти за “правилно-неправилно”. Такива родители не знаят много за своите деца – за приятелите, интересите и проблемите им.

Децата на компромисните родители притежават нисък самоконтрол и са неуверени в себе си.

 

Авторитетен стил на възпитание

 Най-полезен за децата и се препоръчва от експертите!

Децата се нуждаят от авторитет, защото той им носи усещането за сигурност, определя приемливото и неприемливото поведение и обяснява последиците от тях. Без наличието на авторитет възпитанието е невъзможно. Авторитетът на родителите се достига с висока взискателност и уважение към детето, към неговите интереси.

 

Авторитетните родители поставят изискванията си открито, опитвайки се да помогнат на децата си да разберат причината за техните искания.

 

Обикновено изслушват внимателно децата си и умеят да насърчават диалога. 

Вярват във взаимното уважение, знаят кога да кажат “не” и в същото време как да уважават детето си.

Отнасят се с топлота и придружават ограниченията или наказанията с подробни обяснения. 

Този стил се характеризира с “топлота” – приемащо, одобряващо, разбиращо, центрирано върху детето и загрижено поведение. Основната позиция е тази на сътрудничеството.

 

Авторитетните родители са принципни в решенията си и недвусмислени по отношение на авторитета и отговорностите в семейството. В отношенията съществуват ясно поставени правила. 

Насърчават самостоятелността у детето, без да снемат ограниченията и контрола върху поведението му. 

Имат нагласа на приемане и разбиране. Отнасят се толерантно към мненията и желанията на децата, не налагат със сила своето мнение. Опитват се да разберат ситуацията от гледна точка на детето, не избързват със заключенията, преди да са изслушали обясненията на детето. Детското мнение се взема предвид при решаването на проблеми.

Такива родители обучават на норми и демонстрират очакване за подходящо поведение.Често планират доставящи радост действия и събития. 

Децата на авторитетните родители са приятелски настроени към връстниците си, самостоятелни, енергични и ориентирани към постижения. Те проявяват по-високо ниво на самоконтрол.

  

Небрежен или пренебрежителен стил на възпитание

 

Най-безполезният за децата от четирите родителски стила. 

Отличава се с пълна незаинтересованост от вътрешния свят на детето, неговото психическо състояние и преживявания. Детето е оставено само на себе си. Няма взискателност, но няма и поощрения. Може да има елемент на физическо пренебрегване – родителят да не показва обич нито с думи, нито с ласки.

 

Родителите са емоционално лабилни и непредсказуеми, често променят настроението и приоритетите си. Нараняват емоционално (или физически) децата, потискат ги, предизвикват в тях усещане за дистанцираност, студенина, емоционална въздържаност.

Тук контактът между детето и майката е затруднен. Характерни са студенина в отношенията, неодобряване и отхвърляне. Има пълно пренебрегване на потребностите и интересите на детето. В други случаи такова поведение е типично за майки, които или не знаят как да се грижат за децата си, или проявяват безгрижност и несериозност.

Равнодушието към детето ражда в него безразличие към собствения му външен вид, към преживяванията му, свързани с околните хора и училище.

 

Какъв е вашият преобладаващ стил?

 

Вмъкваме се в различните стилове по различни поводи, но всеки от нас има преобладаващ стил, който използва в голяма част от времето.

Реалността покрива ли се с идеала ви? Ако не, можете да направите някои промени. Всичко е въпрос на преднамерени родителски грижи, а не на майчинство на автопилот

 

Източник: http://psiholog-suee.eu/vuzpitanie/82-4-tipa-roditelsko-povedenie.html

 

 

Въпроси, с които да заменим традиционното "Как беше в училище днес?" (2)

Въпроси, с които да заменим традиционното „Как беше в училище днес?“ 

Сигурно не сте се замисляли как на автопилот всеки ден задавате един и същ въпрос на децата – „Как беше днес в училище?“. Трябва да признаем, че отговорът невинаги носи някаква съществена информация и още по-рядко ни помага да изградим  връзка с нашите деца.

В крайна сметка всеки родител желае да разбира своите деца и да бъде близо до тях. Предлагаме на всички родители примерни въпроси, с които могат да научат повече за деня в училище и какво вълнува наистина децата.

1. Имаше ли момент от деня ти, в който се чувстваше супер развълнуван? В кой час се случи това и за какво учехте?

2. Имаше ли момент, в който се почувства изплашен или напрегнат?

3. Какво най-много ти хареса от изминалия ден?

4. Научили ли днес нещо ново за себе си?

5. Някой днес зарадва ли те по някакъв начин?

6. Има ли нещо, което не разбираш?

7. Имаше ли момент днес, в който се почувства горд от себе си?

8. Забавлявахте ли се със съучениците?

9. Има ли нещо, което те притеснява?

10. Какво искаш да ти се случи утре?

Ако искате да изградите силна връзка с децата си, трябва да се научите да ги изслушвате и вниквате в техните вълнения, колкото и далечни да ви се струват понякога те. В света на възрастните чувствата и емоциите невинаги са на преден план, но за щастието на децата ви е добре да обръщате голямо внимание на техните чувства и емоции, като им позволявате да ги изразяват или споделят с вас.